Партиите имат твърде широки възможности да харчат субсидиите си
Цветан Цветков е ръководител на Сметната палата от 2014 година Преди това от 2011 година е бил неин заместник-председател. Той е създател на Института на вътрешните инспектори през 2003 година и негов ръководител до 2010 година Бил е основен финансов ревизор и шеф на Агенцията за държавен вътрешен финансов надзор към Министерството на финансите.
- Господин Цветков, Сметната палата до момента не е одитирала как се дефинира и разпределя партийната дотация. Защо?
- Всяка година Сметната палата одитира финансовите доклади на политическите партии и в тях ревизира приходите и разноските, в това число по какъв начин е изразходвана предоставената им държавна дотация. Т.е. до момента сме гледали на партиите като на бенефициенти - като получатели на държавни пари въз основата на предоставената ни от Министерството на финансите информация.
Всяка година одитираме и осъществяването на държавния бюджет за миналата година. При този одит се фокусираме върху предпочитаните области - опазване на здравето, обучение, инфраструктурни планове, националната стратегия за енергийна успеваемост, финансовите разноски в защитата, където се изразходват милиарди. А също по този начин ревизираме и спомагателните разноски и прехвърляния, които се дават с постановления на Министерския съвет на министерства, организации и общини.
Определянето на дотациите на политическите партии в държавния бюджет не попада в категорията на тези области. 38 млн. лева e сериозна сума, макар на фона на държавния бюджет, който е над 24 милиарда лева, да е под 1% от него. Но заради чувствителността на обществото към тематиката Сметна палата беше решила тази година с одита на държавния бюджет за 2018 година да направи и тази инспекция. След като на 3 юни бяхме сезирани и от Върховната административна прокуратура да предприемем дейности по отношение на установените закононарушения при образуването и разпределението на партийните дотации, този одит стартира незабавно. Ще вземем поради и констатациите на ВАП. Този одит ще завърши до края на септември.
- Управляващите стремително започнаха законова корекция...
- Защото фактически има несъгласие сред два закона - този за политическите партии и този за държавния бюджет за съответните години. От една страна, в Закона за държавния бюджет се споделя, че годишният размер на държавните дотации за един получен автентичен глас е 11 лева Той препраща към Закона за политическите партии, където се дефинират субектите, които имат право на дотация, а също и методът на образуването и разпределянето й. Тези субекти са партиите с определени народни представители, а също и партии, получили над 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. В член 27 обаче се споделя, че общата сума, планувана за субсидиране на политическите партии и обединения, се дефинира годишно в Закона за държавния бюджет според от броя на получените действителни гласове от партиите и обединенията на последните парламентарни избори. В този текст липсва уточнението, че става въпрос за партии и обединения, които имат народни представители или са получили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори. Подобно несъгласие може да се реши единствено с смяна в закона.
- Какви проблеми и нередности констатирате при годишното одитиране на финансите и имуществото на политическите партии?
- През последните 7-8 години Сметната палата неведнъж е изразявала мнение пред обществеността, че се постанова прецизиране на член 29 от Закона за политическите партии, който урежда метода на разходване на средства. Според него политическите партии разходват получените средства - дотации, членски импорт и дарения - за подготовка и присъединяване в избори, за обезпечаване на работата на партийните структури, за организационни разноски по осъществяване на мероприятия и за други присъщи на активността на партията разноски. Липсва конкретизация кои са другите присъщи на активността на партиите разноски. С тази дефиниция може да правят необятен набор от разноски, за които партиите да настояват, че са свързани с политическата им активност. Когато нещата не са конкретизирани в законите, ние се затрудняваме да създадем оценка дали разноските, които вършат партиите, са присъщи или неприсъщи, т.е. дали са свързани с политическата им активност, или не са.
- Дайте примери какви неприсъщи разноски вършат партиите и какви нередности срещате при приходите?
- Очевидно е, че персонални разноски да вземем за пример не могат да се смятат за присъщи за партия. Преди време имаше случай ръководител на партия да регистрира като разход на партията санкция от КАТ. При приходите на партиите отново преди години срещано нарушаване бе преотдаването на предоставени на партиите пространства чартърен на трето лице - например открихме, че партиен клуб бе преотдаден и се ползваше за сладкарница. В резултат на нашия надзор нарушаванията и при приходите, и при разноските на партиите понижиха. Все още обаче има случаи политически партии да употребяват предоставени им от страната или общините пространства, без да имат право на това. Или пък да не си заплащат наемите с месеци.
- Много се подлага на критика и наложената процедура през последните години да се натрупа и по-късно да се харчи бюджетният остатък без глобата на Народното събрание. Сметната палата предходната година направи одит по тази тематика, обаче не видя неправда. Защо?
- Това е повече от 20-годишна процедура. Допуска я и настоящият Закон за обществените финанси, който я възпроизведе от анулирания през 2013 година Закон за устройството на държавния бюджет. Според Закона за обществените финанси Министерският съвет има оперативна автономия да отпуска спомагателни разноски и прехвърляния по бюджетите на министерства, организации и общини, като преценката за това се прави от Министерството на финансите. Ето за какво при нашия одит констатирахме, че е действано законосъобразно. Но установихме също, че няма задоволителна аргументация за какво се желаят спомагателните средства.
Начинът на оценка от Министерството на финансите за нуждата от тези средства се нуждае от детайлно регламентиране. Затова дадохме рекомендации на финансовия министър да се разработят вътрешни правила по какъв начин да се прави оценката за правомерност и финансова осигуреност. Освен това би трябвало да има по-подробно аргументирани оферти от страна на министрите, ръководителите на агенции или кметовете на общини за какво са нужни желаните спомагателни средства и какъв резултат ще се реализира с тях. Министерството вече е изпълнило нашата рекомендация.
- Не би трябвало ли въпреки всичко в Закона за обществените финанси да се регламентира някакво ограничаване по кое време правителството може да взема решение по какъв начин да се отпускат спомагателни средства с пари от бюджетния остатък и по кое време да се обръща към Народното събрание? Например за избрани стратегии и до избрана сума задължително да има санкция на Народното събрание?
- Това е въпрос на политическо решение и може да бъде решен само от Народното събрание. Сметната палата няма право да прави оферти за законодателни промени. Ние даваме единствено безпристрастна фотография на обстановката, а Народното събрание взема решение дали да промени тази картина.
Но желая да обърна внимание на нещо друго доста значимо. Сметната палата всяка година дава на Народното събрание отчет и мнение за одита на доклада за осъществяването на държавния бюджет. Парламентът не е разгледал нито един от тях през последните 20 години. Парадоксално е, че същото се отнася и за одитите, които Народното събрание ни е възлагало през годините със свои решения. Това се случи и с одита за законосъобразността на предоставените спомагателни средства на министерства и общини - докладът не беше дебатиран от депутатите. Дори и самата съпротива, която искаше тази инспекция, не прояви интерес. За нас е необяснимо, че Народното събрание ни разпорежда инспекция, а по-късно не желае да види констатациите ни, те да се дебатират и в дебата да се търсят нови законодателни решения, в случай че се постанова. Същият е казусът и с констатацията ни, че член 29 от Закона за политическите партии дава прекомерно необятни благоприятни условия за разноските на партиите.
- След като от една година към този момент политиците и ръководителите на държавните ведомства не разгласяват в Сметната палата своите имуществени заявления, а в КПКОНПИ, по какъв начин гледате от отдалеченост на " Апартаментгейт "?
- За Сметната палата поддържането на обществения указател беше нетипична активност. Бяхме единствената одитна институция в света, която поддържаше указател на имущественото положение на лица, заемащи висши държавни длъжности. Ние сме инспектори, ревизираме дали бюджетните организации съблюдават националното законодателство и дейно ли са изразходени обществените средства. Нямаме проверяващи функционалности и достъп до банковата загадка. Сметната палата можеше само да даде гласност на декларациите за имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, докато Комисията за противопоставяне на корупцията разполага с повече пълномощия - да ревизира банковите сметки, да проверява. Сметната палата постоянно е подчертавала, че на такива органи би трябвало да се дадат пълномощия за инспекция на офшорни сметки и влогове в чужбина. Защото, в случай че има пари с престъпен генезис, интернационалната процедура демонстрира, че те се влагат в чужбина.
- Господин Цветков, Сметната палата до момента не е одитирала как се дефинира и разпределя партийната дотация. Защо?
- Всяка година Сметната палата одитира финансовите доклади на политическите партии и в тях ревизира приходите и разноските, в това число по какъв начин е изразходвана предоставената им държавна дотация. Т.е. до момента сме гледали на партиите като на бенефициенти - като получатели на държавни пари въз основата на предоставената ни от Министерството на финансите информация.
Всяка година одитираме и осъществяването на държавния бюджет за миналата година. При този одит се фокусираме върху предпочитаните области - опазване на здравето, обучение, инфраструктурни планове, националната стратегия за енергийна успеваемост, финансовите разноски в защитата, където се изразходват милиарди. А също по този начин ревизираме и спомагателните разноски и прехвърляния, които се дават с постановления на Министерския съвет на министерства, организации и общини.
Определянето на дотациите на политическите партии в държавния бюджет не попада в категорията на тези области. 38 млн. лева e сериозна сума, макар на фона на държавния бюджет, който е над 24 милиарда лева, да е под 1% от него. Но заради чувствителността на обществото към тематиката Сметна палата беше решила тази година с одита на държавния бюджет за 2018 година да направи и тази инспекция. След като на 3 юни бяхме сезирани и от Върховната административна прокуратура да предприемем дейности по отношение на установените закононарушения при образуването и разпределението на партийните дотации, този одит стартира незабавно. Ще вземем поради и констатациите на ВАП. Този одит ще завърши до края на септември.
- Управляващите стремително започнаха законова корекция...
- Защото фактически има несъгласие сред два закона - този за политическите партии и този за държавния бюджет за съответните години. От една страна, в Закона за държавния бюджет се споделя, че годишният размер на държавните дотации за един получен автентичен глас е 11 лева Той препраща към Закона за политическите партии, където се дефинират субектите, които имат право на дотация, а също и методът на образуването и разпределянето й. Тези субекти са партиите с определени народни представители, а също и партии, получили над 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. В член 27 обаче се споделя, че общата сума, планувана за субсидиране на политическите партии и обединения, се дефинира годишно в Закона за държавния бюджет според от броя на получените действителни гласове от партиите и обединенията на последните парламентарни избори. В този текст липсва уточнението, че става въпрос за партии и обединения, които имат народни представители или са получили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори. Подобно несъгласие може да се реши единствено с смяна в закона.
- Какви проблеми и нередности констатирате при годишното одитиране на финансите и имуществото на политическите партии?
- През последните 7-8 години Сметната палата неведнъж е изразявала мнение пред обществеността, че се постанова прецизиране на член 29 от Закона за политическите партии, който урежда метода на разходване на средства. Според него политическите партии разходват получените средства - дотации, членски импорт и дарения - за подготовка и присъединяване в избори, за обезпечаване на работата на партийните структури, за организационни разноски по осъществяване на мероприятия и за други присъщи на активността на партията разноски. Липсва конкретизация кои са другите присъщи на активността на партиите разноски. С тази дефиниция може да правят необятен набор от разноски, за които партиите да настояват, че са свързани с политическата им активност. Когато нещата не са конкретизирани в законите, ние се затрудняваме да създадем оценка дали разноските, които вършат партиите, са присъщи или неприсъщи, т.е. дали са свързани с политическата им активност, или не са.
- Дайте примери какви неприсъщи разноски вършат партиите и какви нередности срещате при приходите?
- Очевидно е, че персонални разноски да вземем за пример не могат да се смятат за присъщи за партия. Преди време имаше случай ръководител на партия да регистрира като разход на партията санкция от КАТ. При приходите на партиите отново преди години срещано нарушаване бе преотдаването на предоставени на партиите пространства чартърен на трето лице - например открихме, че партиен клуб бе преотдаден и се ползваше за сладкарница. В резултат на нашия надзор нарушаванията и при приходите, и при разноските на партиите понижиха. Все още обаче има случаи политически партии да употребяват предоставени им от страната или общините пространства, без да имат право на това. Или пък да не си заплащат наемите с месеци.
- Много се подлага на критика и наложената процедура през последните години да се натрупа и по-късно да се харчи бюджетният остатък без глобата на Народното събрание. Сметната палата предходната година направи одит по тази тематика, обаче не видя неправда. Защо?
- Това е повече от 20-годишна процедура. Допуска я и настоящият Закон за обществените финанси, който я възпроизведе от анулирания през 2013 година Закон за устройството на държавния бюджет. Според Закона за обществените финанси Министерският съвет има оперативна автономия да отпуска спомагателни разноски и прехвърляния по бюджетите на министерства, организации и общини, като преценката за това се прави от Министерството на финансите. Ето за какво при нашия одит констатирахме, че е действано законосъобразно. Но установихме също, че няма задоволителна аргументация за какво се желаят спомагателните средства.
Начинът на оценка от Министерството на финансите за нуждата от тези средства се нуждае от детайлно регламентиране. Затова дадохме рекомендации на финансовия министър да се разработят вътрешни правила по какъв начин да се прави оценката за правомерност и финансова осигуреност. Освен това би трябвало да има по-подробно аргументирани оферти от страна на министрите, ръководителите на агенции или кметовете на общини за какво са нужни желаните спомагателни средства и какъв резултат ще се реализира с тях. Министерството вече е изпълнило нашата рекомендация.
- Не би трябвало ли въпреки всичко в Закона за обществените финанси да се регламентира някакво ограничаване по кое време правителството може да взема решение по какъв начин да се отпускат спомагателни средства с пари от бюджетния остатък и по кое време да се обръща към Народното събрание? Например за избрани стратегии и до избрана сума задължително да има санкция на Народното събрание?
- Това е въпрос на политическо решение и може да бъде решен само от Народното събрание. Сметната палата няма право да прави оферти за законодателни промени. Ние даваме единствено безпристрастна фотография на обстановката, а Народното събрание взема решение дали да промени тази картина.
Но желая да обърна внимание на нещо друго доста значимо. Сметната палата всяка година дава на Народното събрание отчет и мнение за одита на доклада за осъществяването на държавния бюджет. Парламентът не е разгледал нито един от тях през последните 20 години. Парадоксално е, че същото се отнася и за одитите, които Народното събрание ни е възлагало през годините със свои решения. Това се случи и с одита за законосъобразността на предоставените спомагателни средства на министерства и общини - докладът не беше дебатиран от депутатите. Дори и самата съпротива, която искаше тази инспекция, не прояви интерес. За нас е необяснимо, че Народното събрание ни разпорежда инспекция, а по-късно не желае да види констатациите ни, те да се дебатират и в дебата да се търсят нови законодателни решения, в случай че се постанова. Същият е казусът и с констатацията ни, че член 29 от Закона за политическите партии дава прекомерно необятни благоприятни условия за разноските на партиите.
- След като от една година към този момент политиците и ръководителите на държавните ведомства не разгласяват в Сметната палата своите имуществени заявления, а в КПКОНПИ, по какъв начин гледате от отдалеченост на " Апартаментгейт "?
- За Сметната палата поддържането на обществения указател беше нетипична активност. Бяхме единствената одитна институция в света, която поддържаше указател на имущественото положение на лица, заемащи висши държавни длъжности. Ние сме инспектори, ревизираме дали бюджетните организации съблюдават националното законодателство и дейно ли са изразходени обществените средства. Нямаме проверяващи функционалности и достъп до банковата загадка. Сметната палата можеше само да даде гласност на декларациите за имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, докато Комисията за противопоставяне на корупцията разполага с повече пълномощия - да ревизира банковите сметки, да проверява. Сметната палата постоянно е подчертавала, че на такива органи би трябвало да се дадат пълномощия за инспекция на офшорни сметки и влогове в чужбина. Защото, в случай че има пари с престъпен генезис, интернационалната процедура демонстрира, че те се влагат в чужбина.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ